България се нуждае от свой собствен икономически и социален  модел на развитие

Политиката,  стопанството, обществото  като  цяло  са изправени пред национални и глобални предизвикателства: глобализация и дигитализация на света, драматична   демографска промяна, нарастващо социално неравенство и мощни миграционни процеси, промяна в климата и намаляване на биологичното разнообразие. Динамиката на икономическото развитие в световен мащаб се премества все повече към азиатските и латиноамериканските страни. Конюнктурните кризи, рязкото спадане на стопанската   активност и намаляване на икономическия растеж са съпроводени от   социални  и екологични кризи, както  и  кризи   във функционирането на демокрацията.

Финансовата и  стопанска криза,  както и  последвалата ги криза на държавния дълг в Еврозоната, показват как прекомерната либерализация и дерегулиране на финансовите пазари, отдалечаването на финансовия сектор от реалната икономика и неконтролираният растеж на държавния дълг (не на последно място в резултат на намесата на държавата за предотвратяване на колапса на банковата система) могат да доведат до сериозни смущения във функционирането на свободното пазарно стопанство, опиращо се на взаимно доверие и на договорни отношения между участниците в стопанския оборот и до акумулирането на значително социално напрежение, заплашващо социалния мир. Неблагоприятното демографско развитие в Европа, т.е. увеличаването на  средната продължителност на живот  заплашва финансирането  на  пенсионната система и  подкопава  основата на обществения договор между стари и млади. Промяната на климата показва, че природата не може безкрайно да се натоварва и че този процес има свои граници, прехвърлянето на които може да доведе не само до промяна на обкръжаващата среда, но и да застраши нашето благосъстояние.

Тези предизвикателства важат със значително по-голяма сила за България.  За съжаление постигнатата през последните години финансова стабилност има изключително висока цена.  На практика икономиката беше доведена до състояние на застой, източниците на икономически растеж и разкриване на нови  работни  места  бяха  блокирани.  Значително  се  влоши  жизненото равнище на народа, съпътствано от задълбочаващо се социално разслоение, увеличаване на емиграцията, обезлюдяване на цели райони, предимно в граничните,  планинските и труднодостъпни местности и замиране на стопанството в тях. Всичко това рязко повишава ролята и значението на политиката и изисква активна намеса на държавата в стопанския и обществения живот.

Под „национален икономически модел” следва да се разбира системата на използване на наличните ресурси в рамките на едно национално стопанство. Тази система е резултат на сложно взаимодействие на пазарния механизъм и целенасочената икономическа политика на държавата (инвестиционна, данъчна, социална и т.н.). Целенасочената икономическа политика има за цел намеса там, където пазарният механизъм по една или друга причина не може да гарантира оптимално използване на ресурсите.

Българският икономически модел не трябва да бъде взаимстван, а да бъде изграден на основата на историческия опит на страната при отчитане на съществуващите природни дадености, наличните ресурси, политическите и икономическите реалности в Европа и света. Той следва да ограничи до един поносим минимум зависимостта на страната от вноса на енергоресурси от Изток и износа на произведената продукция на Запад. Недопустимо е икономическите интереси на България десетилетия наред да бъдат жертвани поради въвеждането на санкции от страна на международното съобщество по отношение на една или друга държава.

В  Националната  програма  за  реформи  (2011-2015г.) в  изпълнение  на стратегия „Европа 2020” се  изтъква изключителната трудност при определяне на приоритетните направления на българската икономика.

„Предвид изходната позиция на страната е твърде трудно да се определят само няколко приоритетни области, където да бъдат насочени усилията на икономическата политика. И все пак, като такива биха могли да бъдат посочени:

По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство

Конкурентоспособна младеж – намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на  младите хора, завършили висше образование, стимулиране  на младите  учени, реализация на младите хора в България

По-добра бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност

По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система  и  гарантиране  на  върховенството  на  закона,  защита  на интересите  на  гражданите  и  бизнеса,  социална  справедливост  и сигурност”

По същество изброените приоритетни области на икономическата политика са свързани изключително с подобряването на икономическата среда и създаването на условия за по-тясна интеграция в рамките на ЕС, но не дават абсолютно  никакъв отговор на въпроса за приоритетните отрасли на българската икономика, за тяхното включване в националните, регионалните и глобалните вериги за създаване на стойност, за държавната политика на поощряване и подпомагане на тези приоритетни отрасли като най-важен източник на икономическия ръст и основа за благосъстоянието на българската нация.

На България  е  нужен собствен  икономически   модел. Задачата пред българския народ и неговите политически лидери  е замяна на съществуващия, основан на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, помощи от бюджета на  Европейския съюз и финансирано  с кредити потребление с национално производство, формиране на национален индустриален и финансов капитал, висока спестовност и възвращаемост на инвестирания   капитал като  следствие на  ефективно  използване на факторите на производството.  Този модел следва да отговаря на принципите на едно стабилно, ориентирано към бъдещето развитие на обществото и стопанството.

Контакти

Дом на науката и техниката
ул. „Гладстон“, No 1
гр. Пловдив, 4000

Тел.: 0882 933 540

Тел.: 0882 933 405