България се нуждае от свой собствен икономически и социален  модел на развитие

Политиката,  стопанството, обществото  като  цяло  са изправени пред национални и глобални предизвикателства: глобализация и дигитализация на света, драматична   демографска промяна, нарастващо социално неравенство и мощни миграционни процеси, промяна в климата и намаляване на биологичното разнообразие. Динамиката на икономическото развитие в световен мащаб се премества все повече към азиатските и латиноамериканските страни. Конюнктурните кризи, рязкото спадане на стопанската   активност и намаляване на икономическия растеж са съпроводени от   социални  и екологични кризи, както  и  кризи   във функционирането на демокрацията.

Финансовата и  стопанска криза,  както и  последвалата ги криза на държавния дълг в Еврозоната, показват как прекомерната либерализация и дерегулиране на финансовите пазари, отдалечаването на финансовия сектор от реалната икономика и неконтролираният растеж на държавния дълг (не на последно място в резултат на намесата на държавата за предотвратяване на колапса на банковата система) могат да доведат до сериозни смущения във функционирането на свободното пазарно стопанство, опиращо се на взаимно доверие и на договорни отношения между участниците в стопанския оборот и до акумулирането на значително социално напрежение, заплашващо социалния мир. Неблагоприятното демографско развитие в Европа, т.е. увеличаването на  средната продължителност на живот  заплашва финансирането  на  пенсионната система и  подкопава  основата на обществения договор между стари и млади. Промяната на климата показва, че природата не може безкрайно да се натоварва и че този процес има свои граници, прехвърлянето на които може да доведе не само до промяна на обкръжаващата среда, но и да застраши нашето благосъстояние.

Тези предизвикателства важат със значително по-голяма сила за България.  За съжаление постигнатата през последните години финансова стабилност има изключително висока цена.  На практика икономиката беше доведена до състояние на застой, източниците на икономически растеж и разкриване на нови  работни  места  бяха  блокирани.  Значително  се  влоши  жизненото равнище на народа, съпътствано от задълбочаващо се социално разслоение, увеличаване на емиграцията, обезлюдяване на цели райони, предимно в граничните,  планинските и труднодостъпни местности и замиране на стопанството в тях. Всичко това рязко повишава ролята и значението на политиката и изисква активна намеса на държавата в стопанския и обществения живот.

Под „национален икономически модел” следва да се разбира системата на използване на наличните ресурси в рамките на едно национално стопанство. Тази система е резултат на сложно взаимодействие на пазарния механизъм и целенасочената икономическа политика на държавата (инвестиционна, данъчна, социална и т.н.). Целенасочената икономическа политика има за цел намеса там, където пазарният механизъм по една или друга причина не може да гарантира оптимално използване на ресурсите.

Българският икономически модел не трябва да бъде взаимстван, а да бъде изграден на основата на историческия опит на страната при отчитане на съществуващите природни дадености, наличните ресурси, политическите и икономическите реалности в Европа и света. Той следва да ограничи до един поносим минимум зависимостта на страната от вноса на енергоресурси от Изток и износа на произведената продукция на Запад. Недопустимо е икономическите интереси на България десетилетия наред да бъдат жертвани поради въвеждането на санкции от страна на международното съобщество по отношение на една или друга държава.

Вижте повече