Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025 г.
Р Е З Ю М Е
на
БЯЛА КНИГА
за нова високотехнологична индустриализация 2015 – 2025 г.
България се нуждае от нов икономически модел
Политиката, стопанството, обществото като цяло са изправени пред национални и глобални предизвикателства: глобализация и дигитализация на света, драматична демографска промяна и мощни миграционни процеси, нарастващи проблеми с трудовата заетост и увеличаващо се социално неравенство, промяна в климата и намаляване на биологичното разнообразие.
Тези предизвикателства важат със значително по-голяма сила за България. За съжаление постигнатата през последните години финансова стабилност има изключително висока цена. На практика икономиката беше доведена до състояние на застой, източниците на икономически растеж и разкриване на нови работни места бяха блокирани.
Очевидно, България се нуждае от нов, собствен икомически модел. Този модел не трябва да бъде заимстван, а да бъде изграден на основата на историческия стопански опит на страната при отчитане на съществуващите природни дадености, наличните ресурси, политическите и икономическите реалности в Европа и света.
Новият икономически модел може да бъде само модел за високотехнологична реиндустриализация и нова индустриализация
Преосмислянето на ролята на индустрията за социално-икономическото развитие в развитите страни през последните години даде повод на много икономисти да заговорят за „трета индустриална революция”. В центъра на тази революция са новите информационни и комуникационни технологии, интернет, новите технологии във връзка с енергодобива от възобновяеми източници.
Под „високотехнологична реиндустриализация и нова индустриализация на България” ние разбираме разширяване на индустриалната база на страната чрез създаването на нови високотехнологични предприятия, както и ревитализация на бивши индустриални предприятия и индустриални зони чрез рекапитализация, техническо и технологическо обновление, т.е. формиране на две стратегически направления.
Кризисно състояние на българската индустрия
Българската икономика е отворена, със сравнително висока експортна ориентация, с прекалено висока зависимост от чуждестранни инвестции и помощи от ЕС, в която доминираща роля играят дъщерни компании на транснационални концерни в основните стопански отрасли, и особено в сферата на финансите. В ЕС няма друга страна, в която банковия, застрахователния и пенсионно осигурителния сектор да бъдат доминирани в такава висока степен от чуждустранни компании, какъвто е случаят с България.
Българските университети получават само 0,2% от и без това скромните средства за научно-изследователска и развойна дейност. На практика, научно-изследователската дейност в тях е в състояние на колапс, докато в развите страни по света именно университетите са водещи в сферата на техническите и технологически иновации.
Българската индустрия създава много ниска добавена стойност; с ниска иновационна сила; енергоемка и материалоемка; нискотехнологична; затруднена при преориентацията й към високотехнологични дейности; не произвежда нито един индустриален продукт със световна или европейска известност; има ограничен достъп до банков кредит и частен капитал; характеризира се със спонтанни, стихийни и крайно недостатъчни по обем инвестиции и е ниско конкурентоспособна.
България е една от страните в Европа, най-силно обхванати от процеса на деиндустриализация. По-високият относителен дял на индустрията в създаването на БВП в сравнение със средната величина за ЕС в никакъв случай не може да служи като повод за самоуспокоение. Проблемът е, че в българската индустрия преобладават нискотехнологичните отрасли с висока трудоемкост и енергоемкост.
През годините на Прехода ролята на индустрията в българската икономика беше необосновано подценена. Българската индустрия достигна такова ниско равнище на развитие, което може да направи един процес на реиндустриализация просто невъзможен. Този очевиден факт се пренебрегва от значителна част на политическия елит. Отслабването на българската индустрия подкопава икономическия фундамент на нацията.
Предпоставки за успешна високотехнологична реиндустриализация на България
България се нуждае от модерна, интегрираща индустриална политика. Новата индустриална политика трябва да има определени приоритети, отчитащи както специфичните особености на страната, така и съвременните тенденции в развитието на веригата на създаване на стойността.
При реиндустриализацията на българската икономика не трябва да се допусне противопоставяне на новите високотехнологични сектори на традиционните сектори на индустрията. България има сравнително богат опит в сферата на такива традиционни сектори като машиностроене, химическа промишленост, електротехника, металургия.
Безспорно все по-голямо внимание ще се отделя на високотехнологичните сектори на индустрията, развиващи се на основата на теоретично и приложно знание, което от своя страна е резултат на значителни инвестиции в научни изследвания и развойна дейност. Но и традиционните отрасли, които не са толкова интензивни по отношение на знанието, на инвестиции в изследване и развойна дейност, играят и ще продължават да играят важна роля във веригата на създаване на стойност в рамките на българската икономика и не следва да бъдат подценявани.
Иновационната политика трябва да стане част от новата индустриална политика. С помощта на изобретенията /иновациите/ и предлагането на нови продукти, респ. технологии, настъпва промяна в структурата на търсенето, което от своя страна създава нови импулси и стимули за нови изобретения /иновации/. По такъв начин, в резултат на взаимодействието на участниците на пазара възниква едно трансформиране на знанието в нови продукти и технологии, което в крайна сметка води до ускоряване на икономическия растеж като условие за благосъстоянието.
В този процес на държавата се пада изпълнението на двояка роля. Тя следва да се грижи за създаването на необходимите условия, на инфраструктура за развитие на фундаменталните науки и изследвания и провеждането на такава образователна политика, позволяваща както тясно сътрудничество между науката и бизнеса, така и даването на бизнеса на възможността да привлича висококвалифицирани кадри, от една страна. От друга страна, държавата може с помощта на данъчното облагане и системата на държавни помощи /субсидии/ да въздейства за възвращаемостта на инвестициите в определени области на техниката и технологиите /технологична политика/, както и в определени сектори на икономиката /индустриална политика/.
Българските университети трябва да се превърнат постепенно от образователни в научно-изследователски центрове, в звена от национални и глобални вериги за създаване на стойност.
Крайна цел на иновационната политика трябва да бъде превръщането на страната в средносрочна перспектива от Иновационно цвете в Иновационен лидер, от потребител на иновации – в създател на иновации.
Целесъобразно е да се помисли за изграждане на система за подпомагане на създаденото в университетите и научно-изследователските институти от системата на БАН и прилагането му в малки и средни предприятия както чрез отпускане на средства на университетите и на научно-изследователските институти, така и чрез възстановяване на разходите или поне на част от тях, направени за покупка на иновации.
Успешната реиндустриализация изисква съществуването на ефективна система на държавни субсидии
Реиндустриализацията следва да се разглежда като нова форма за сътрудничество и взаимодействие между държавата и пазара.
В условията на пазарно стопанство субсидиите се разглеждат като форма на социална отговорност и солидарност, в повечето случаи като помощ с цел инициирането на самопомощ. Ролята на държавата в икономиката на България следва да бъде преосмислена, а не необосновано забранена.
Целесъобразно е създаването на шест регионални агенции по реиндустриализация в страната. Тяхната роля ще бъде не само по укрепване и разширяване на съществуващата индустриална база, повишаване на нейната иновационна сила и конкурентоспособност, а също и за създаване на нова високотехнична и високотехнологична база и преодоляване на териториалните различия в икономическото и социално развитие.
Реиндустриализацията е свързана със значителни инвестиции, изискващи солидни източници на финансиране
Процесът на реиндустриализация на България е свързан със значителни инвестиции, които не могат да бъдат осигурени по пътя на преки чуждестранни инвестиции. Затова следва да се предприемат всички възможни стъпки към ускорена акумулация на национален капитал за целите на реиндустриализацията, а също така и за привличане на капитал извън България. В тази връзка е необходимо да се помисли за възможността за вътрешни държавни заеми чрез емисията на облигации. Това ще бъдат целеви заеми, за осъществяването на конкретни проекти, свързани с реиндустриализацията.
Необходимо е да се помисли за създаване на самостоятелни финансови институти за финансиране на реиндустриализацията, например Банка на българската индустрия, както и други банки, фондове и т.н. Държавата има достатъчно паричен ресурс да „започне реиндустрилизацията” като предостави цялата свободна парична ликвидност от държавните фирми и НАП на бъдещите банки и фондове.
Стратегия (програма) за реиндустриализация
Необходимо е да се разработи дългосрочна Стратегия (програма) за спасяване, съживяване, техническо и технологично обновление на българската индустрия за периода 2015 – 2025 г. По тази Стратегия трябва да се изготви Проект на българските правителства.
Тази Стратегия следва да включва две направления:
- Постепенно възстановяване на тази част от старата експортно ориентирана индустрия, която все още е конкурентоспособна;
- Нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли и технологични ниши на нова техническа и технологическа основа, финансирана както от вътрешни, така и от външни източници за финансиране.
Стратегията ще има да цел премахване на структурните дисбаланси в българската икономика и рязко повишаване на нейната иновационна сила, което ще доведе до нейната по-силна интеграция в регионалните и глобални вериги на създаване на стойността.
Активната роля на държавата изисква разработването на диаграма на реиндустриализацията, показваща приоритетните отрасли, съответните индустриални политики, последователността на тяхното прилагане и взаимовръзките между отделните мероприятия и временните срокове за тяхната реализация. Цялостният ефект от реиндустриализацията ще може да се почувствува след около 20 години. Затова би следвало тя да започне възможно най-бързо.
Перспективни отрасли на българската индустрия
Европейската комисия е идентифицирала пет ключови научни и технологични области, в които България има реални силни позиции на Европейския континент. Това са: 1. Нанонауки и нанотехнологии, 2. Информационни и комуникационни технологии, 3. Биотехнологии, 4. Енергетика и 5. Хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и рибарство.
Определянето на приоритетните насоки на високотехнологичната реиндустриализация следва да стане в рамките на една широка и задълбочена общонационална дискусия с привличането на чуждестранни специалисти, най-вече от страни със силно индустриално производство.
Авторите на „Бялата книга” считат, че националните ресурси са недостатъчни за подкрепа на 5-те „незасегнати от кризата” български отраслови ниши, изброени по-горе. Предлагаме насочване само в три отрасъла, и по-точно в част от техните технологични ниши и продукти:
- Информационни и комуникационни технологии – софтуер за интернет и мобилни приложения;
- Преработвателна промишленост – ХВП, Парфюмерия и Фармация – в нишите Био, Еко и Нано;
- Туристическия отрасъл в продуктите Уелнес, Балнео и СПА, като голям потребител на индустриални продукти и голям вътрешен импортьор на българското производство, предоставяйки го на чужди туристи.
В „Бялата книга” са отразени и двадесет и пет предложения за конкретни Политики за реализиране на стратегията: „Банки за приоритетните отрасли” – ХВП, информационни и комуникационни технологии; „Отраслови фондове” за финансиране на приоритетните отрасли; „Национален фонд” и насоки за развитие при Високотехнологичната реиндустриализация; Общински гаранционни фондове за индустриални центрове; Технозони или Икономически индустриални зони; Технопаркове; Примери за Индустриални Клъстери; Интернационализация на продажбите; „Интернет модели” за електронна търговия на българите по света – БмБС; „Фонд за връщане на българите”, както и редица други предложения и идеи.
Формира се следното предложение за нова индустриална политика:
Реиндустриализацията следва да се разглежда като нова форма на сътрудничество и взаимодействие между държавата и пазара. Затова е целесъобразно да бъде сключен национален Пакт за научни изследвания между държавата, БАН, институтите и българската индустрия. Този Пакт следва да способства за институционализиране на връзките с цел ориентация на научно-изследователските дейности към интересите на бизнеса и ускорено внедряване на иновациите в производството. Т.е. трябва да се конкретизират формите, механизмите и източниците на финансиране на това сътрудничество, което е моторът и душата на нова индустриална политика. Накратко може да се започне с институционализирането на две банки (2 х 500 млн.лв.) и шест регионални фонда (6 х 100 млн.лв.), общо 1,6 млрд.лв. държавни средства. Те от своя страна ще мобилизират около 10 – 15 млрд. лв. капитал, с който ще се финансира реиндустриализацията (инвестиционно кредитиране и съучастия).
Учредяване на две специализирани банки с държавен капитал от 500 млн. лв. всяка, ще позволи да се формира нов кредитен ресурс от 8,33 млрд. лв/ при изискване за капиталова адекватност за българските банки от 12% наличието на 1 млрд. собствен капитал позволява да се дават кредити в обем до 8,33 млрд.лв.; паричния мултипликатор е 8,33, което е резултат на съотношението между 100% и 12%.
Необходимият капитал на банките ще се формира както от спестявания на населението и свободната ликвидност на частните фирми, така и на свободната ликвидност на бюджетните учреждения и фирмите с държавно участие. Финансовата стабилност на страната и ниският държавен дълг позволяват също така и дългосрочно рефинансиране на банката на международния капиталов пазар.
Пет години след учредяването на банките, в рамките на нова емисия акции, държавното участие ще бъде намалено на 49% от капитала. На практика кредитния ресурс ще може да бъде почти удвоен на над 16 млрд. евро.
За нуждите на реиндустриализацията това е достатъчен ресурс. По същество става дума за една национална идея и програма, която не е реализирана през последните 60 години в историята на България, и която може да обедини нацията.
„Бялата книга” има за задача да консултира и информира по темата за индустриализацията, както и всяка година да се организира четиристранна среща между държава, наука, бизнес и медии за обсъждане по темата.
„Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е създадено през март 2014г. и си поставя за цел да държи будно гражданското общество и всички заинтересовани за постигане на нова индустриална политика за по-висок жизнен стандарт на българите.
Пълният вариант на „Бялата книга” можете да откриете на следните интернет сайтове: financebg.com, atlasfinance.bg, atlasnet.bg, fiicr.eu, bg-wiki.org
Забележка:
„Бялата книга” е създадена от авторски колектив на издателя „Атлас Финанс” АД и е поредното издание на тинк-тенк група, формирана около Редакционния съвет на електронно списание „Финанси”- financebg.com
Председател на Редакционния съвет
на електронно списание „Финанси”
проф. д-р ик.н. Асен Конарев
www.financebg.com
e-mail: financebg.office@gmail.com
тел.: 032 585 886; 0882 933 555
Август, 2014