България се нуждае от свой собствен икономически и социален модел на развитие

България се нуждае от свой собствен икономически и социален модел на развитие

Политиката, стопанството, обществото като цяло са изправени пред национални и глобални предизвикателства: глобализация и дигитализация на света, драматична демографска промяна, нарастващо социално неравенство и мощни миграционни процеси, промяна в климата и намаляване на биологичното разнообразие. Динамиката на икономическото развитие в световен мащаб се премества все повече към азиатските и латиноамериканските страни. Конюнктурните кризи, рязкото спадане на стопанската активност и намаляване на икономическия растеж са съпроводени от социални и екологични кризи, както и кризи във функционирането на демокрацията.

Финансовата и стопанска криза, както и последвалата ги криза на държавния дълг в Еврозоната, показват как прекомерната либерализация и дерегулиране на финансовите пазари, отдалечаването на финансовия сектор от реалната икономика и неконтролираният растеж на държавния дълг (не на последно място в резултат на намесата на държавата за предотвратяване на колапса на банковата система) могат да доведат до сериозни смущения във функционирането на свободното пазарно стопанство, опиращо се на взаимно доверие и на договорни отношения между участниците в стопанския оборот и до акумулирането на значително социално напрежение, заплашващо социалния мир. Неблагоприятното демографско развитие в Европа, т.е. увеличаването на средната продължителност на живот заплашва финансирането на пенсионната система и подкопава основата на обществения договор между стари и млади. Промяната на климата показва, че природата не може безкрайно да се натоварва и че този процес има свои граници, прехвърлянето на които може да доведе не само до промяна на обкръжаващата среда, но и да застраши нашето благосъстояние.

Тези предизвикателства важат със значително по-голяма сила за България. За съжаление постигнатата през последните години финансова стабилност има изключително висока цена. На практика икономиката беше доведена до състояние на застой, източниците на икономически растеж и разкриване на нови работни места бяха блокирани. Значително се влоши жизненото равнище на народа, съпътствано от задълбочаващо се социално разслоение, увеличаване на емиграцията, обезлюдяване на цели райони, предимно в граничните, планинските и труднодостъпни местности и замиране на стопанството в тях. Всичко това рязко повишава ролята и значението на политиката и изисква активна намеса на държавата в стопанския и обществения живот.

Под „национален икономически модел” следва да се разбира системата на използване на наличните ресурси в рамките на едно национално стопанство. Тази система е резултат на сложно взаимодействие на пазарния механизъм и целенасочената икономическа политика на държавата (инвестиционна, данъчна, социална и т.н.). Целенасочената икономическа политика има за цел намеса там, където пазарният механизъм по една или друга причина не може да гарантира оптимално използване на ресурсите.

Българският икономически модел не трябва да бъде взаимстван, а да бъде изграден на основата на историческия опит на страната при отчитане на съществуващите природни дадености, наличните ресурси, политическите и икономическите реалности в Европа и света. Той следва да ограничи до един поносим минимум зависимостта на страната от вноса на енергоресурси от Изток и износа на произведената продукция на Запад. Недопустимо е икономическите интереси на България десетилетия наред да бъдат жертвани поради въвеждането на санкции от страна на международното съобщество по отношение на една или друга държава.

В Националната програма за реформи (2011-2015г.) в изпълнение на стратегия „Европа 2020” се изтъква изключителната трудност при определяне на приоритетните направления на българската икономика.

„Предвид изходната позиция на страната е твърде трудно да се определят само няколко приоритетни области, където да бъдат насочени усилията на икономическата политика. И все пак, като такива биха могли да бъдат посочени:

По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;
Конкурентоспособна младеж – намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;
По-добра бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност;
По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност”.

По същество изброените приоритетни области на икономическата политика са свързани изключително с подобряването на икономическата среда и създаването на условия за по-тясна интеграция в рамките на ЕС, но не дават абсолютно никакъв отговор на въпроса за приоритетните отрасли на българската икономика, за тяхното включване в националните, регионалните и глобалните вериги за създаване на стойност, за държавната политика на поощряване и подпомагане на тези приоритетни отрасли като най-важен източник на икономическия ръст и основа за благосъстоянието на българската нация.

На България е нужен собствен икономически модел. Задачата пред българския народ и неговите политически лидери е замяна на съществуващия, основан на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, помощи от бюджета на Европейския съюз и финансирано с кредити потребление с национално производство, формиране на национален индустриален и финансов капитал, висока спестовност и възвращаемост на инвестирания капитал като следствие на ефективно използване на факторите на производството. Този модел следва да отговаря на принципите на едно стабилно, ориентирано към бъдещето развитие на обществото и стопанството.

Българският икономически модел следва:

да способства за рязко намаляване на зависимостта на процеса на създаване на стойност от потреблението на материални и енергоресурси, за преобразуване на икономиката от материало- и енергоемка в наукоемка;
да стимулира ускорената реиндустриализация на страната като най-важна предпоставка за техническото и технологическото превъоръжаване на стопанството;
да гарантира съхраняването на българската природа, наличните природни ресурси и националното културно наследство за бъдещите поколения;
да способства за разгръщането на творческата енергия на народа, многообразието в мисленето и действията;
да се стреми към икономическо развитие, съобразяващо се с изискванията за опазване на околната среда, икономическа целесъобразност и социален мир;
да стимулира социалната, стопанската и техническата иновативност на народа;
да допринесе за повишаването на равнището на научно-изследователската и развойна дейност в производството;
да подкрепя общообразователната система и професионалното обучение, да подпомага утвърждаването на принципа на пожизненото образование като норма на живот;
да способства за хармонично развитие на териториите, за преодоляване на различията в качеството на живот между големите градове и отдалечите населени места;
да подпомага развитието на икономическата самоинициатива на населението и формите на взаимопомощ, на многообразните видове на кооперации и на бизнес-мрежи.

Новият икономически модел следва да отчита специфичните особености на България:

България е страна с насечен релеф, дребнопространствена териториална структура и голямо биотопно разнообразие, плодородна земя, богат горски фонд и значителни водни ресурси;
Страната има излаз към Черно море и нейната северна граница е река Дунав, втората по дължина река в Европа и една от най-важните транспортни артерии на континента;
България е страна, през която минават едни от най-важните комуникации както в Югоизточна Европа, така и между Европа и Азия с рязко повишаващ се човеко- и товаропоток и нарастващо натоварване на природната среда;
Страната граничи със страни-членки на Европейския съюз както и със страни намиращи се в една или друга степен на присъединяване, което дава възможности за разширяване на пазарите на българската икономика;
България е бедна на материални и енергоресурси и потребността от тях се задоволява по пътя на вноса. Въпреки това българската икономика е материалоемка и енергоемка, което рязко намалява конкурентоспособността на отделните стоки и икономиката като цяло;
Страната добива една значителна част от електроенергията чрез атомната централа в Козлодуй. Въпреки широката дискусия по въпроса за атомната енергетика в световен мащаб, преобладаващото мнение е, че тя си остана най-перспективното направление в съвременната енергетика. Освен това тя е един важен лост за техническо и технологично обновление на всяка икономика;
България е туристическа страна с далеч неизчерпан потенциал;
Въпреки безпрецедентната емиграционна вълна в историята на България, страната разполага с огромен хуманен капитал. Българският народ е много ученолюбив и инвестира приоритетно своите лични спестявания в образование и повишаване на квалификацията.

Новата икономическа политика може да бъде предимно индустриална политика

След глобалната финансова и икономическа криза икономическата политика в България може да бъде предимно индустриална политика, макар че икономическата и индустриалната политика не са идентични. Индустриалната политика следва да акцентира върху развитието на индустрията, като основен отрасъл на националното стопанство, като мотор на икономическия растеж. Също така тя следва да способства за нейното обграждане от един динамично развиващ се сектор на индустриалните услуги. Индустриален хардуер и базиращи се на софтуер услуги са в основата на т.н. комплексни индустриални решения, търсенето на които динамично расте.

Индустриална политика в България означава оздравяване и ускорено развитие на българската индустрия. Това е възможно само по пътя на рязко повишаване на нейната конкурентоспособност. Конкурентоспособността може да бъде повишена само чрез оптимизация на веригите за създаване на стойност в индустрията, тясното взаимодействие между индустрията и сектора на индустриалните услуги, ускореното развитие на иновациите като условие за постоянно обновяване на произвежданата продукция и предлаганите услуги.

Индустриалната политика може да бъде както интервенционистка чрез пряка намеса на държавата на пазара, в отделни икономически сфери и фирми, така и опираща се на концепцията за социалното пазарно стопанство, чисто корективна там, където пазарният механизъм по една или друга причина не действа. Добра илюстрация на първия вид индустриална политика е Франция, а на втория Германия. С оглед специфичните условия на страната едно разумно съчетание на двете форми на държавна намеса изглежда най-подходящо.

Българският икономически модел – загубен в прехода

Преходът от централизирана планова икономика и еднопартийна диктатура към свободно пазарно стопанство и демократично устройство на обществения живот доведе до разрушаване на съществуващия до 1989 г. икономически и социален модел на страната, утвърдил се през годините на социализма. За голямо съжаление развитието в България не тръгна по пътя на т.н. съзидателно разрушение в смисъла на големия австрийски икономист Шумпетер. Постепенно и спонтанно се формира една икономическа структура, която от една страна носи в значителна степен белезите на свободното пазарно стопанство, но от друга страна тя е с ниска иновационна мощ, неконкурентоспособна и изключително слабо интегрирана в международните вериги за създаване на висока стойност. България постепенно загубва характерните черти на страна, принадлежаща към развитото индустриално общество. През всичките 25 години на прехода вниманието на управляващите беше насочено главно към формирането на правова държава, опираща се на демократична конституция, утвърждаване на институцията на частната собственост и прехода към свободно пазарно стопанство, докато проблемите свързани с трансформацията на социалната сфера, защитаваща населението от многобройни житейски рискове бяха сериозно подценени. Без преувеличение може да се каже, че социалният въпрос и социалната защита се оказаха извън полезрението на политическия елит. Това в значителна степен предизвика и невижданата в съвременната българска история емиграционна вълна, довела до значително влошаване качеството на наличния в страната хуманен капитал.

Необикновено силното и трудно обяснимо противопоставяне и липсата на консенсус между политическите партии по основните проблеми на стопанското и общественото развитие през изтеклите 25 години се явява основна причина за отсъствието на визия за развитие и икономически и социален модел на страната. Присъединяването на България към ЕС даде определен тласък на процеса на интеграция с възприемането на определени части от европейския икономически и социален модел, но този тласък се оказа крайно недостатъчен за осезаемо подобряване на живота на българските граждани.

Ситуацията се усложнява от това, че през последните години в България на отговорни постове в управлението на държавата бяха назначени редица възпитаници на американски учебни заведения, които са придобили теоретични и професионални знания главно по отношение на американския икономически и социален модел. Тези хора като правило не познават европейския икономически и социален модел и съвсем логично настояват за приемането на тази или онази част от американския модел, напълно пренебрегвайки както специфичните особености на страната, така и особеностите произтичащи от членството й в Европейския съюз и свързания с това процес на интеграция.

Опитът показва, че успешното копиране на американския икономически и социален модел може да стане само в неговата пълнота и цялостност. Възприемането на отделни части на какъвто и да е икономически и социален модел може да доведе до сериозни сътресения в икономиката и в обществото.

Примерите за това са многобройни. Тук не следва да се пренебрегва и фактът, че американският икономически и социален модел се базира на морални ценности, които в една или друга степен силно се отличават от европейските, в това число и от някои специфични особености на българския характер и душевност, което се проявява както по отношение на отделния индивид, така и на институционално ниво.

Необходими мероприятия за успешна реиндустриализация и нова ВТ индустриализация

Необходимо е да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма) за реиндустриализация и нова ВТ индустриализация на България за периода 2015–2025 г.

Тази Стратегия трябва да има две направления:

Първо направление: Широкомащабна мощна високотехнологична индустриализация на нова техническа и технологическа основа, финансирана както от вътрешни, така и от външни източници в три приоритетни направления – ИКТ, преработвателна индустрия и туристическа индустрия.

Второ направление: Постепенно възстановяване на тази част от старата експортно ориентирана индустрия („историческа”), която все още е конкурентоспособна. Това ще способства не само за намаляване на дефицита в търговския баланс и увеличаването на приходите в бюджета, но и до формирането на първоначален ресурс за Първото направление и икономия на време за задълбочената му подготовка.

Първото и основно направление е фокусирано във високотехнологични ниши на три приоритетни отрасъла:

Първи приоритетен отрасъл – Информационната индустрия, в направлението Софтуер за мобилни и интернет приложения.

Дори без държавна помощ този отрасъл успя да развие висока конкурентоспособност по отношение софтуерните приложения, интернет продукти и мобилни апликации. Една значителна част от фирмите работят за изключително взискателни клиенти от САЩ и Европа.

България разполага с висококвалифицирани специалисти в сферата на информационните технологии с много добра езикова подготовка (98% от гимназистите изучават чужди езици). Неслучайно авторитетното списание Business Week обърна вниманието на световния стопански елит към възможностите за аутсорсинг в България. Заглавието на статията „Забравете Индия, тръгваме към България” говори само за себе си.

Българските компании за ИКТ изнасят стоки и услуги на стойност от над 1 млрд. щ.д. годишно, което съставлява 12% от българския износ.

Производителността на труда в бранша бележи сериозен ръст от близо 20%, и то във времена на криза.

Информационната индустрия е една от малкото индустрии в България, която на практика не беше засегната от икономическата криза. Общият брой заети в нея е едва 1% от общия брой заети лица в България, но тя генерира 3% от БВП на страната, което говори за високата добавена стойност на Информационната индустрия.

Приоритетното развитие на Информационната индустрия е фундаментална предпоставка за успешно развитие на цялата българска икономика. Това е така, защото софтуерът като основен компонент от икономиката на бъдещето няма алтернатива и развитието на местна софтуерна индустрия може да се превърне в един мощен за развитието на страната като цяло.

Втори приоритетен отрасъл – Преработвателна индустрия – хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, в технологичните направления нано-, био- и екопродукти.

В тази индустрия страната ни има не само дългогодишна традиция, но разполага и с необходимата суровинна база за нейното ускорено развитие. Българските висши учебни заведения, и на първо място уникалният Университет за хранителни технологии в Пловдив формират и продължава да обучават специалисти с уникална професионална квалификация, търсени по целия свят.

За оптимално използване на възможностите в тази изключително перспективна индустрия е необходимо да се измени нейната структура. На мястото на нискотехнологичните производства следва приоритетно да се развие производство на нано-, био-, екопродукти. Това обаче изисква сериозни инвестиции в развитието на материално-техническата база.

Трети приоритетен отрасъл – Туристическа индустрия, в направленията – уелнес, СПА и балнео.

Туризмът е не само един от структуроопределящите отрасли в българската икономика, създаващ 13.6% от БВП, но като глобална индустрия е едно от най-перспективните направления за нейното развитие.

Страната ни е надарена не само с красива природа, огромно биоразнообразие, богато културно наследство от 7 исторически епохи, но разполага и с безценен ресурс от над 600 минерални водоизточника от близо 240 находища със средноденонощен отток 274 млн. литра термална вода с температура над 25 градуса. България вече има утвърдено място в световната туристическа индустрия като целогодишна туристическа дестинация.

Своеобразното съчетание на прекрасна природа и модерни балнео- и възстановителни комплекси правят България все по-предпочитана СПА и уелнес дестинация за чуждестранни туристи. Приходите от СПА туризъм у нас биха могли да достигнат 10% от общите приходи, които осигурява международният туризъм.

Приетият през октомври тази година от Европейския съюз Регламент 2011/24 ще разкрие нови възможности пред българската туристическа индустрия. Благодарение на него огромна част от страните-членки на ЕС с висок стандарт на живот ще могат да аутсорсват дейности по рехабилитация, медицинско обслужване, почивка, санаториално лечение в България.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия, традиционните индустриални отрасли и старите индустриални предприятия.

За реиндустриализацията на „историческата” индустрия са налице достатъчно ресурси за започване на процеса. Това направление следва да бъде деидеологизирано, защото то няма нищо общо с често приписваната на неговите инициатори носталгия по „социалистическата индустрия”. Машиностроенето, електронната и електротехническа промишленост, както и химическата промишленост са гръбнакът на най-развитата европейска икономика – германската. Желанието за възраждане на някои отрасли от „историческата” промишленост няма нищо общо с икономическа романтика, а е продиктувано от живота.

Подходът в двете направления трябва да е различен, както във времето, така и по отношение на участието на държавата в процеса на реиндустриализация.

Стратегията за реиндустриализация и нова ВТ индустриализация ще има за цел премахването на структурните дисбаланси в българската икономика и рязко повишаване на нейната иновационна сила, което ще доведе до нейната по-силна интеграция в регионалните и глобални вериги на създаване на стойността.

Стратегията не може да се реализира само и изключително чрез „невидимата ръка” на пазара, а чрез активната роля на „видимата ръка” на държавата и едно плодотворно „ръкостискане” на „невидимата” и „видимата” ръце. Нейният успех в значителна степен ще зависи от това, дали ще се създават необходимите условия за развитие на иновации. Илюзорно е да се мисли, че България ще успее да се реиндустриализира без увеличаване на ролята на университетите в научно-изследователската и развойна дейност, на отрасловите научно-технически институти и звената за развойна дейност. Стратегията следва да предвижда като минимално условие за нейната успешна реализация утрояване на средствата за изследователска и развойна дейност в българската индустрия за срок от пет години и удвояване през следващите пет.

Активната роля на държавата изисква разработването на диаграма на реиндустриализацията, показваща приоритетните отрасли, съответните индустриални политики, последователността на тяхното прилагане и взаимовръзките между отделните мероприятия и временните срокове за тяхната реализация. Това е сложна мрежова диаграма, която синхронизира различни дейности в рамките на индивидуалните процеси, съставляващи процеса на реиндустриализацията. Тези процеси започват едновременно, но имат различна продължителност и въздействат по различен начин върху макроикономическото развитие и преди всичко върху икономическия растеж.

Цялостният ефект от реиндустриализацията ще може да се почувства след около двадесет години. Затова би следвало тя да започне възможно най-бързо.

Приложения

Политики за високотехнологична индустриализация

Учредяване на две специализирани банки за финансиране на високотехнологичната индустриализация и съживяване на традиционните отрасли на индустрията
Фондове за рисков капитал
Регионални гаранционни фондове за финансиране на високотехнологичната реиндустриализация и съживяването на традиционната индустрия
Краудфъндинг
Общонационална инициатива Startup Bulgaria
Развитие на новите индустриални зони и възстановяване на старите промишлени зони в градовете
Индустриални клъстери
Научни и технологични паркове към университетите и научно- изследователските институти от системата на БАН
Национална стратегия и програма за високоскоростен безжичен Интернет
Национален фонд за развитие на хуманния капитал
Рязко повишаване на технологичната насоченост на образованието
Разработване на национална програма и изграждане на социална и икономическа мрежа за облекчаване завръщането на български емигранти в Родината.

Приложение 1

Политика: Учредяване на две специализирани банки за финансиране на високотехнологичната индустриализация и съживяване на традиционните отрасли на индустрията

Изключително бавната акумулация на национален индустриален капитал и преобладаващото присъствие на чуждестранен капитал в българския банков сектор, ориентиращ се преимуществено към нискорисково кредитиране (предоставяне на потребителски и жилищни кредити, както и селективно на кредити за оборотни средства при почти пълно отсъствие на инвестиционни кредити) изисква учредяването на два специализирани банкови институти за финансиране на високотехнологичната индустриализация и съживяването на традиционната индустрия. В специфичните условия на страната твърдението, че финансирането на индустрията от универсалните банки е значително по-изгодно от специализираните банки като аргумент срещу последните, е безпочвено. На страната са нужни банки, които да бъдат в състояние да финансират крупни инвестиционни проекти, които са или високорискови или неизгодни за частните банки. С тяхното учредяване ще се създадат условия за постепенно възстановяване на прекъсната връзка между националния индустриален и финансов капитал.

Целесъобразно е учредяването с държавни средства на Банка на българската индустрия (ИНДУСТРИАЛБАНК) за финансиране на високотехнологичната реиндустриализация и съживяване на традиционната индустрия (електроника, машиностроене, електротехническа промишленост, химическа промишленост) и Банка за финансиране на перспективните отрасли на земеделието и хранително-вкусовата индустрия и особено производството на биохрани, както и на развитието на балнеоложки туризъм, уeлнеса и СПА индустрията (БАНК БИОХРАН).

Учредителният капитал на двете банки следва да бъде не по-малко от 500 млн. лв, което ще им позволи да кредитират сравнително големи инвестиционни проекти. Набирането на първоначалния капитал на банките може да стане по пътя на емитиране на дългосрочни държавни ценни книжа, заплащането на лихвите по които да стане чрез реализираните от банките доходи. Увеличаването на държавния дълг с един милиард лева е напълно приемливо и няма да доведе до нарушаване на финансовата стабилност на страната. Целесъобразно е тези две специализирани банки да продадат 49% от своя капитал на капиталовия пазар след изтичането на пет години от своето съществуване, което ще способства за укрепване на тяхната капиталова база и разширяване на кредитната им дейност. За улесняване на финансирането на двете банки на международния капиталов пазар е целесъобразно те да емитират дългови инструменти, които да са гарантирани от българската държава.

В тези две банки следва да се насочи и една значителна част от свободната ликвидност на държавните фирми. Те могат да се използват и като обслужваща и доверителна банка на Националната агенция на приходите (НАП). Този допълнителен финансов ресурс ще може да се използва за рефинансирането на процеса на реиндустриализация. Създаването на двете нови специализирани банки следва да се разглежда като допълнение на Българската банка за развитие и не преследва целта да бъдат нейна алтернатива. Високотехнологичната реиндустриализация и съживяването на традиционната индустрия изискват допълнително огромни капиталовложения, които не са по силите на Българската банка за развитие.

Приложение 2

Политика: Фондове за рисков капитал

Въпреки че в България вече работят няколко фондове за рисков капитал, тази форма на финансиране се намира все още в един зародишен стадий. Налице е сравнително голям потенциал за нейното развитие като следствие на преобладаващото място на малките и средните предприятия в българската икономика. Целесъобразно е към двата специализирани банкови института да се изградят фондове за рисков капитал, които да подпомогнат създаването и пазарното позициониране на фирми в сферата на индустрията. Като дъщерна фирма към банката на българската индустрия ИНДУСТРИАЛБАНК следва да се учреди фонд за рисков капитал за участие в капитала на съществуващи и новоучредявани фирми в сферата на високотехнологичната индустриализация и особено във фирми в областта на информационно-комуникационните технологии – High Tech Industries Venture Capital.

Към банката за финансиране на перспективните отрасли на земеделието и хранително-вкусовата индустрия БАНКА БИОХРАН следва също така да се учреди фонд за рисков капитал Organic Food Industries Venture Capital, инвестиращ във съществуващи фирми на биоземеделието и хранително-вкусовата промишленост, както и в балнеолечебния туризъм, уелнеса и СПА-индустрията извън традиционните им центрове с цел разкриване на нови работни места, съживяване на засегнати от деиндустриализацията и обезлюдяването райони.

Двата фонда следва да бъдат учредени с капитал в размер на 100 млн. лв, като средствата за тях също така могат да бъдат набрани с пласирането на дългосрочни държавни облигации.

Приложение 3

Политика: Регионални гаранционни фондове за финансиране на високотехнологичната реиндустриализация и съживяването на традиционната индустрия

Очевидно е, че съществуващият Национален гаранционен фонд, дъщерно дружество на Българската банка за развитие, издаващ гаранции за получаване на кредити за оборотни средства и инвестиционни нужди, за участие в търг, за добро изпълнение, за изплащане на кредит на износител и особено за научноизследователска и развойна дейност и за внедряване на създадените нови и технологии в индустрията не е достатъчен да разшири базата за финансиране на високотехнологичната реиндустриализация и съживяването на традиционната индустрия. Той следва да бъде допълнен с мрежа от регионални гаранционни фондове.

Създадените през последните години общински гаранционни фондове се развиват доста противоречиво. Пък и размерът на поеманите гаранции е сравнително малък от гледна точка на финансовите нужди на предприятията от сферата на индустрията. Целесъобразно е да се създадат шест регионални гаранционни фонда в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Видин, които заедно с Националния гаранционен фонд да образуват единна система и работещи на основата на единни принципи и критерии. Регионалните гаранционни фондове следва да се учредят с капитал в размер на 50 млн. лв, като той може да се набере чрез емисия на дългови инструменти, емитирани от областните управи и пласирани както на българския, така и на международния капиталов пазар. Максималният размер гарантираните кредити следва да бъде повишен до 5 млн. лв. Новите регионални фондове следва да се разглеждат като допълнение и по-нататъшно развитие на вече изградените общински гаранционни фондове за развитие на малките и средни предприятия.

Приложение 4

Политика: Краудфъндинг

Съществуват реални възможности за използване на предимствата на сrowdfunding (краудфъндинг) за мобилизиране на финансови средства от широката публика. „Crowdfunding” е нова, алтернативна форма на финансиране в сравнение с традиционния банковия кредит и бързо разпространяващият се през последните десетилетия рисков капитал, нов начин за хората с интересни идеи (предприемачи, научни работници, хора на изкуството, обикновени граждани) да набавят необходимите им средства за тяхната реализация, обръщайки се към широката публика с молба за финансиране. Многобройни примери на събиране на значителни суми от средства през последните години доведе до рязко нарастване на обществения интерес към „crowdfunding”. По данни на Европейската комисия с помощта на тази нова форма на финансиране в Европа са реализирани повече от половин милион проекти. През 2012 г. са събрани 735 млн. евро, през 2013 г. повече от 1 млрд. евро. Това развитие е твърде обещаващо. Събраните средства вече надхвърлят обема на средствата, предоставяни от т.н. бизнес-ангели (заможни граждани с професионален опит предоставят временно средства и знания на новосъздадени фирми). По данни на Центъра за стратегия и оценка на проучванията (Center for Strategy and Evaluation Studies) през 2010 г. бизнес-ангелите са предоставили на бизнеса 660 млн. евро.

„Crowdfunding” се превръща в сериозен конкурент и на рисковия капитал, който през 2012 г. е инвестирал около 7 млрд. капитал. Разбира се, новата форма на финансиране не може да се сравнява с пазара на потребителския банков кредит, чиито обем надхвърля 6 трилиона евро. Нуждаещият се от финансиране за реализация на определен проект се обръща към широката публика online или offline. Това става обикновено с помощта на Интернет, с използването на социалните медии.

Въпреки характера на пряка връзка между този, който се нуждае от пари и този, който ги предоставя, при „crowdfunding” обикновено се използва определена уеб-базирана платформа, през която нуждаещият се обръща към широката публика и чрез която се набират средствата.

Платформата, с помощта на която се осъществява кампанията по събирането на средствата за реализация на проекта, получава обикновено от 3% до 5% от обема на събраните средства като компенсация за услугата. Обикновено платформите използват web-based payment systems (системи за електронно разплащане по подобие на системата на Amazon). Обществената полза от „crowdfunding” е преди всичко от възможностите с негова помощ да се реализират проекти, чието финансиране по традиционен път е невъзможно. Освен това той генерира иновационно мислене и предприемачество, огромна социална енергия, която може да бъде въвлечена в полза на обществото като цяло.

„Crowdfunding” не е хомогенна концепция. Тази форма на финансиране се движи в диапазона между благотворителност и спонсорство до финансиране с цел реализация на доход.

Първият модел се базира на доброволни пожертвования (donations model). Той е подходящ за набиране на средства за реализация на социалнозначими проекти, например, строителство и ремонт на домове за сираци и възрастни, за набавяне на медикаменти и финансиране на лечение за социално слаби хора и т.н. При този модел липсва компенсация. Донорите получават обикновено изказана в писмен вид благодарност за предоставените средства.

Вторият модел предвижда определена непарична форма на компенсация за финансовото подпомагане на проекта (reward-based model). Това може да бъде един екземпляр от литературен или научен труд след отпечатването му, компакт-диск на художествен или документален филм след неговото производство, входен билет за театрално представление или концерт и т.н., финансирани със събраните средства.

Третият модел, който е много сходен с втория, е базиран на системата на предварителните продажби (pre-sales model). Събраните средства се използват за производството на определена стока,